Вход



Едно момче с много интереси... Мартин Петров



Публикувано на: 14.01.2015

Автор: Росица Митрева

 

В края на миналата година съвсем случайно научих за едно невероятно момче, казва се Мартин. Той прави сайтове, пише, твори, спортува, ходил е дори на актьорско майсторство, играе важна роля в промените, които се случват в училището му, член е на Софийския ученически съвет, обича да помага на хората и куп други неща...

 

Мартин Петров е 9-ти клас в 133-то училище в София и е само на 15. Малко е трудно за вярване, но е истина.

 

Мартин се занимава с програмиране и с писане. Пише както поезия, така и проза, и негови творби са били публикувани в различни сайтове и вестници. Деликатно вмъква в разговора: „В момента пиша моноспектакъл. Всъщност съм го завършил, но го разпространявам из театрите тъй като Театър София драматуржката леко се разболя, както и да е – не можаха да го направят лятото.” Тук искам да ти напомня, че Мартин е на 15.

  

А сега прочети какво друго ми разказа той когато се видяхме, за да му взема интервю, а интервюто се превърна в разказ, в монолог, в приказка, която човек не чува всеки ден...

  

Нека започнем от писането тогава. Знам, че имаш издадени книги, разкажи ми за това?

 

Имам издадени четири книги. Засега се продават само в интернет. Имах предложения от няколко издателства. От доста време се надявам да издам и петата книга, но предполагам ще бъде комбинирано пета и шеста – смятам да издам моноспектакъла в една малка книжка. Нея обаче няма да я разпространявам, а ще остане в Народната библиотека, Градската библиотека и някои други по-големи библиотеки в столицата.

 

Какво те вдъхновява? За какво пишеш?

 

Пиша за България, поемите ми са на всякаква тема – като се почне от природата и се стигне до Ботев и Левски. Освен това пиша и по-чувствени неща. Хората казват, че е наложително да се плаче като четат някое мое произведение, тъй като описвам нещата кратко точно и ясно, без много преувеличаване. Така си е, нещата, които пиша са достатъчно тежки, за да предизвикат малко повече емоция в човек. Други неща, които публикувам са в проза, някои разказчета. Въображението ми за поет е супер ограничено от гледна точка на това да измисля нещо и да го напиша. Пиша само неща, които съм преживял и са ми се случили. Затова пък на мен ми се случват много неща... За щастие е така, за да има какво да пиша (смее се). Освен това пиша есета, фейлетони, публицистика в общи линии, чрез тях един вид осмивам качествата на някои по-висшестоящи и показвам добрата светлина на тези по-долу в обществото.

 

Впечатляващо! Казваш, че писането ти е повече като хоби, а има ли нещо друго, което наистина правиш с удоволствие?

 

Другото, с което се занимавам е един проект за учебници по история, които да се напишат от ученици и да се използват от ученици в училище. Искаме да спрем да ползваме тези, които са писани от някои професори, които са решили, че цар Симеон не е Велики, че Борис не е покръстил българите, а просто е довел някакви хора да сложат кръстове по разни сгради и така нататък. Този проект е в ход, намирам хора и вече започваме да пишем уроците. Учебниците ще бъдат за ученици от 3-ти до 12-ти клас.

 

 

Супер впечатлена, реших да продължа с нещо друго, което спомена още в началото. Разкажи ми за компютрите и каква роля имат те?

 

Ха, ами от една година почнах да правя сайтове. Много се зарибих, почнах да чета отделно и да търся информация и помощ в интернет. Запали ме учителят ми в училище, Гавраил Гавраилов. Той всъщност се опитва да зариби всички, но не всички се поддават. Все пак си трябват усилия и не всеки може и иска да отдели толкова много време. Започнах да правя завършени, добри сайтове януари миналата година. Продължих да се занимавам с програмиране и да се уча до септември и тогава вече започнах да редактирам вече съществуващи и посещавани сайтове. После си купих домейн и хостинг, за да се рекламирам. Много организации и хора почнаха да ме търсят. Най-често правя сайтовете без пари или почти без пари. Аз направих и сайта на Софийския ученически съвет както и на Сдружението на сираците в България. Освен това поддържам компютрите в училище безвъзмездно.

  

Има ли нещо друго, с което се занимаваш и което искаш да споделиш?

 

Освен това, съорганизирам събития за Георги Марков тъй като съм един от хората запалени по неговото творчество. Той е български публицист живял в Лондон, който бива убит на рождения ден на Тодор Живков. Нека всички се досетим за останалото. С тези събития напомняме, че е имало такъв човек. Негови произведения се изучават из цяла Западна и Централна Европа, но не и в родината му, а според мен той може да се каже, че е в топ 5 на българските публицисти. Като цяло се опитвам да правя неща в полза на обществото. Тук спада и това с учебниците по история. Искам и да кажа, че надценката на учебниците, всички пари над печатната, ще отидат за деца с таланти и деца с увреждания.

 

Всичко това звучи много сериозно, а въпроса е как разпускаш? Спортуваш ли?

 

Спортувам активно кикбокс... от 4 години. Горд съм, че спортувам в една и съща зала и всъщност един от най-добрите ми приятели е световният шампион по кикбокс от септември месец в Римини, Италия – Борислав Радулов. В клуб „Радулов” съм си прекарал най-хубавите моменти. Най-хубавите лета на морето са били на лагери с хората от там и така... разпускам в залата. 

 

Слушах го внимателно, гледах го, а после слушах и записа на интервюто. Единственото, което успявах да кажа е Уау! Ето това беше една наистина вдъхновяваща среща.

 

Благодаря ти за прекрасното интервю, Марти! Продължавай да правиш със страст всичко, което те влече, и не се спирай пред нищо. Сбъдвай мечтите си!(и ни дръж в течение!)

 

 

Ако познавате човек, който прави невероятни неща и заслужава да влезе в нашия блог, пишете ни на blog @ wishbox.org и ни разкажете за него! 

 

WishBOX - Мечти в действие!